Aug 21, 2020, 12:36 PM

Врабчето - танцьор

1.1K 2 6

В гората, над китно градче,

във клоните стари на бора.

Живяло чудато врабче,

танцувало то без умора.

 

Размахвало тънки крилца,

главицата клатело в такт.

Пристъпвало фино с крачка

от сутрин до сив полумрак.

 

И ето незнайно и как,

за него научил ловец.

Хванал го, сетне във сак

занесъл го в своя градец.

 

Направил му клетка от злато,

през час го хранел богато.

И искал от него едно -

с танц да го радва, с танго...

 

Така отминало време,

врабецът скоклив напълнял.

Научил се вечно да дреме

и в дрямка сънлив си лежал.

 

Ловецът поклатил глава,

отключил клетката в миг:

"Е, хайде! Върви си в гората,

щом станал си толкоз велик!".

 

С мъка врабчето излязло,

погледнало плахо встрани.

И в опит да литне напразен

се върнало пак да лежи.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...