Врабчова обич
Марта слънцето полива,
то намига й щастливо –
ту наднича в голи клони,
ту пък облачетa гони.
В миг разсъни се врабчето,
чуруликна: „Ставай, Цвете!“
Цветето оче потърка:
„Врабчо, май си се объркал!
Моят виолет зюмбюлен
ще е ли́лав чак през юли.
Нова блузка с цвят лютиче
с млечни капки от кокиче
трябва първо да покълне
под губе́р от слънчовъ́лна.
Семенцата ми са ситни
и изглеждат апетитни,
но от тях ще тръгнат клонки
за зелени панталонки.
Пазя скромно обич тайна.
П.П. Теменужка стайна.“
Врабчо чикчирикна храбро.
Край усукания габър
с кафеникава главичка
долетя и друга птичка.
И врабчетата игриви,
пърхайки с крилцата сиви
изкълваха „до трохичка“
мартенската ми лехичка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Чакърова Все права защищены
Така че, да ни е честит празника! Щом има празници, ще има и делници 
