Изгубвам се на вечен кръстопът,

в пътеките, утъпкани до него,

врата подир врата, а после - смърт...

Прераждане... И после пак пътека...

Ключът за правилната е у мен,

но трудно е без тебе да открия

невидима врата, небивал ден,

докосване от ангел и магия...

За три живота време, може би

орисани сме с теб да се изгубим.

Но всичко се променя в миг един -

вратата се отваря, щом се влюбим...

Не знам дали разбираш, че това

неписана е песен от Съдбата.

Пътеки много, но врата - една -

на вечен кръстопът към Светлината...

Надежда Павлова /Перличка/