Изгубвам се на вечен кръстопът,
в пътеките, утъпкани до него,
врата подир врата, а после - смърт...
Прераждане... И после пак пътека...
Ключът за правилната е у мен,
но трудно е без тебе да открия
невидима врата, небивал ден,
докосване от ангел и магия...
За три живота време, може би
орисани сме с теб да се изгубим.
Но всичко се променя в миг един -
вратата се отваря, щом се влюбим...
Не знам дали разбираш, че това
неписана е песен от Съдбата.
Пътеки много, но врата - една -
на вечен кръстопът към Светлината...
Надежда Павлова /Перличка/
© Надежда Павлова Всички права запазени