Често се случва да ме забравят,
нали съм човек, изпитвам тъга.
Но сърцето много бързо затваря,
до скоро отворената врата.

И поиска ли някой отново да влезе,
и да потърси там светлина.
Не може, слънцето вече залезе,
зад хълма прибрало любов, топлина.

А сърцето ми също като очите,
пътя си търси само напред.
Защо му е смелост, нали от звездите,
знае, че всичко ще бъде наред.

Явор Перфанов
19.10.2019 г.
Г. Оряховица