Вратата
Често се случва да ме забравят,
нали съм човек, изпитвам тъга.
Но сърцето много бързо затваря,
до скоро отворената врата.
И поиска ли някой отново да влезе,
и да потърси там светлина.
Не може, слънцето вече залезе,
зад хълма прибрало любов, топлина.
А сърцето ми също като очите,
пътя си търси само напред.
Защо му е смелост, нали от звездите,
знае, че всичко ще бъде наред.
Явор Перфанов
19.10.2019 г.
Г. Оряховица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Перфанов Всички права запазени