Бавно пуша, цигара след цигара
и не виждам друго, освен годината в календара
Бавно животът ми минава
И като стръкче от нивята, слънцето ме подминава
Чувствата ми бавно изстиват
А близките ми - бавно разотиват
Сърцето ми - студено, вкаменено
И все още - смешно запленено
© Мъченик на Изкуството Все права защищены