Mar 28, 2014, 2:04 PM

Време 

  Poetry » Love
1070 0 2

Бавно пуша, цигара след цигара

и не виждам друго, освен годината в календара

Бавно животът ми минава

И като стръкче от нивята, слънцето ме подминава

 

Чувствата ми бавно изстиват

А близките ми - бавно разотиват

Сърцето ми - студено, вкаменено

И все още - смешно запленено

 

 

 

 

© Мъченик на Изкуството All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??