17 февр. 2013 г., 16:58  

Време

651 0 2

Секундите се броят,

минутите минават...

Цигарата все още гори.

А часовете се оронват като листата на дърво.

 

Дните  минават, 

седмиците ни остават,

месеците ни подминават.

А годините си минават.

 

Времето ни в търсене преминава.

Време просто няма!

Виждаме, че много не ни остава.

То просто минава и ни поглъща.

 

Времето ни обърква.

Дотук!

Време вече няма.

Играй за успех!

 

Цигара нова гори.

Играй за забава,

защото много не ни остава.

То просто ни подминава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Опитай се вместо да построяваш стиха си като просто изреждане на нещо очевидно, да обогатиш съдържанието, да предадеш послание, да кажеш на читателя какво мислиш и чувстваш, да изградиш образ, да създадеш внушение...
  • Моля, коментирайте искам малко критика каквато и да е.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....