17.02.2013 г., 16:58  

Време

650 0 2

Секундите се броят,

минутите минават...

Цигарата все още гори.

А часовете се оронват като листата на дърво.

 

Дните  минават, 

седмиците ни остават,

месеците ни подминават.

А годините си минават.

 

Времето ни в търсене преминава.

Време просто няма!

Виждаме, че много не ни остава.

То просто минава и ни поглъща.

 

Времето ни обърква.

Дотук!

Време вече няма.

Играй за успех!

 

Цигара нова гори.

Играй за забава,

защото много не ни остава.

То просто ни подминава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Опитай се вместо да построяваш стиха си като просто изреждане на нещо очевидно, да обогатиш съдържанието, да предадеш послание, да кажеш на читателя какво мислиш и чувстваш, да изградиш образ, да създадеш внушение...
  • Моля, коментирайте искам малко критика каквато и да е.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...