22 июн. 2017 г., 01:41

Време на километри 

  Поэзия
599 0 0

Пак съм във капан

и четири дни остават.

Като четири живота

през ребрата ми минават.

 

През първия живея

със английския си ритъм –

бързина ме задушава,

ала с часове умирам.

 

През втория се смея,

но започва да вали

и така цял ден потъвам,

и се давя, и боли.

 

През третия работя

с хора вечно не разбрали

и без време съм умряла

със забравени морали.

 

В четвъртия – последен,

съм отказала да чувствам –

да умра ще е по-лесно,

щом съм вече полумъртва.

 

Четири дни минават,

четири пъти умирам

и един път се завръщам

с мисълта, че се прибирам.

 

© Ралица Костова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??