Пак съм във капан
и четири дни остават.
Като четири живота
през ребрата ми минават.
През първия живея
със английския си ритъм –
бързина ме задушава,
ала с часове умирам.
През втория се смея,
но започва да вали
и така цял ден потъвам,
и се давя, и боли.
През третия работя
с хора вечно не разбрали
и без време съм умряла
със забравени морали.
В четвъртия – последен,
съм отказала да чувствам –
да умра ще е по-лесно,
щом съм вече полумъртва.
Четири дни минават,
четири пъти умирам
и един път се завръщам
с мисълта, че се прибирам.
© Ралица Костова Все права защищены