20 апр. 2007 г., 00:25

Време не остава

633 0 0
Трябва много да си силен...
Да, трябва...
и сега, когато време не остава
да вземеш от  живота туй, що досега не взе...
Тя до тебе е, бъди и ти до нея...
в последните си дни.
Бъди!
Дали това е твоят край?
Искаш да избягаш, да се скриеш...
Трудно е, нали?
Как да я напуснеш... и в ръката и...
твоята студена да отпуснеш?
Да се предадеш?
Просто така?
Без да се бориш?
Не вярвам и не искам да повярвам.
Човека винаги се бори, защото това е  негова сътба.
Не  казвай... "Аз умирам!" 
в  душата и няма да умреш...
Усмихни се... какво друго ти остава...
времето препуска
и утре  може да те няма.
Погледни я и кажи й колко много я обичаш!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...