Apr 20, 2007, 12:25 AM

Време не остава

  Poetry
637 0 0
Трябва много да си силен...
Да, трябва...
и сега, когато време не остава
да вземеш от  живота туй, що досега не взе...
Тя до тебе е, бъди и ти до нея...
в последните си дни.
Бъди!
Дали това е твоят край?
Искаш да избягаш, да се скриеш...
Трудно е, нали?
Как да я напуснеш... и в ръката и...
твоята студена да отпуснеш?
Да се предадеш?
Просто така?
Без да се бориш?
Не вярвам и не искам да повярвам.
Човека винаги се бори, защото това е  негова сътба.
Не  казвай... "Аз умирам!" 
в  душата и няма да умреш...
Усмихни се... какво друго ти остава...
времето препуска
и утре  може да те няма.
Погледни я и кажи й колко много я обичаш!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...