Време не остава
Да, трябва...
и сега, когато време не остава
да вземеш от живота туй, що досега не взе...
Тя до тебе е, бъди и ти до нея...
в последните си дни.
Бъди!
Дали това е твоят край?
Искаш да избягаш, да се скриеш...
Трудно е, нали?
Как да я напуснеш... и в ръката и...
твоята студена да отпуснеш?
Да се предадеш?
Просто така?
Без да се бориш?
Не вярвам и не искам да повярвам.
Човека винаги се бори, защото това е негова сътба.
Не казвай... "Аз умирам!"
в душата и няма да умреш...
Усмихни се... какво друго ти остава...
времето препуска
и утре може да те няма.
Погледни я и кажи й колко много я обичаш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Славова Всички права запазени