26 янв. 2015 г., 17:16

Време разделно

846 0 0

Когато се пренасяш в жертва на гнева си,

сгушен удобно в тъжен черен облак,

зад който всяко слънце наднича и те търси,

но срещнеш ли лъчите виновно свеждаш поглед,

защото си само от плът и огорчение

и все ти е тая дали ще има утре

и право към Ада на твърдото си мнение

драпаш ли, драпаш, все по-навътре,

и риташ, и блъскаш, но сякаш към края,

когато пред теб са безброй начала,

и стиснал очи наум си повтаряш,

че грешният свят е и твоя вина...

Навярно си луд, но така ти харесва -

отиваш и се молиш, редом със смирените.

На тях да простиш е някак по-лесно.

На себе си не можеш. Разделно е времето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...