26.01.2015 г., 17:16 ч.

Време разделно 

  Поезия
583 0 0

Когато се пренасяш в жертва на гнева си,

сгушен удобно в тъжен черен облак,

зад който всяко слънце наднича и те търси,

но срещнеш ли лъчите виновно свеждаш поглед,

защото си само от плът и огорчение

и все ти е тая дали ще има утре

и право към Ада на твърдото си мнение

драпаш ли, драпаш, все по-навътре,

и риташ, и блъскаш, но сякаш към края,

когато пред теб са безброй начала,

и стиснал очи наум си повтаряш,

че грешният свят е и твоя вина...

Навярно си луд, но така ти харесва -

отиваш и се молиш, редом със смирените.

На тях да простиш е някак по-лесно.

На себе си не можеш. Разделно е времето.

© Елица Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • На сцената искряха светлините танцуващи във звезден пирует, когато от Страната на Мечтите пристъпвай...
  • Дали бе въпрос на късмет да се срещнем? Дали пък съдбата това ни внуши? А може би просто животът бе ...
  • На върха на иглата застанал, триста дяволи дишат в тила ми. Запокитвам в небесната яма любовта и над...

Още произведения »