Време сегашно
В този измислен и пети сезон
сама съм си слънце и буря.
И в гъст до червено озон,
последният въздух обрулвам...
В този измислен и пети сезон
неистово хвърлям към себе си зара
на гняв и омраза (присъщ камертон),
който със отзвук докрай отговаря...
Помогна. Допрях се до бурите зли,
дълго клокочили в мен със години.
Дълго вилняха. Пречистват. Боли...
Боли ме душата ранена до синьо...
В този измислен и пети сезон
всички забрани за полет погазих.
А обич ответна на моята в тон
детето във мен от поквара опази.
Някак се сляха във порив смутен
пролет със лято и есен със зима.
Резонно превърнаха сивият ден
в цветна палитра, но нежно ранима...
През този измислен, но важен сезон
аз проумях, че отдавна съм друга.
Само остана да вляза във тон
със време сегашно по своя заслуга.
Без да завися от нечии каприз,
смело пътеката своя създала.
И да докажа, че в този ескиз*
във времето свое съм оцеляла.
Mimi Ivanova
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Mimi Ivanova Все права защищены
). Сърдечен поздрав от мен! И да, Стойчо, от теб е уловена правилно нишката на основната идея в стихотворението. Петият сезон в моят лиричен свят е любовта...
