В този измислен и пети сезон
сама съм си слънце и буря.
И в гъст до червено озон,
последният въздух обрулвам...
В този измислен и пети сезон
неистово хвърлям към себе си зара
на гняв и омраза (присъщ камертон),
който със отзвук докрай отговаря...
Помогна. Допрях се до бурите зли,
дълго клокочили в мен със години.
Дълго вилняха. Пречистват. Боли...
Боли ме душата ранена до синьо... ...