Време сегашно
В този измислен и пети сезон
сама съм си слънце и буря.
И в гъст до червено озон,
последният въздух обрулвам...
В този измислен и пети сезон
неистово хвърлям към себе си зара
на гняв и омраза (присъщ камертон),
който със отзвук докрай отговаря...
Помогна. Допрях се до бурите зли,
дълго клокочили в мен със години.
Дълго вилняха. Пречистват. Боли...
Боли ме душата ранена до синьо...
В този измислен и пети сезон
всички забрани за полет погазих.
А обич ответна на моята в тон
детето във мен от поквара опази.
Някак се сляха във порив смутен
пролет със лято и есен със зима.
Резонно превърнаха сивият ден
в цветна палитра, но нежно ранима...
През този измислен, но важен сезон
аз проумях, че отдавна съм друга.
Само остана да вляза във тон
със време сегашно по своя заслуга.
Без да завися от нечии каприз,
смело пътеката своя създала.
И да докажа, че в този ескиз*
във времето свое съм оцеляла.
Mimi Ivanova
© Mimi Ivanova Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви най-сърдечно за хубавите коментари, Деница, Деа, Стойчо! До Деа: Съгласна съм, че не е измислен сезон за любовта. Затова и моят сезон е пети и измислен(т.е. нерегламентиран в календара.
). Сърдечен поздрав от мен! И да, Стойчо, от теб е уловена правилно нишката на основната идея в стихотворението. Петият сезон в моят лиричен свят е любовта... -
Много е хубаво!
-
Петият сезон...не е измислен сезона на любовта
Поздравления! -
Петият сезон на изразяване е любовта.
Изповедното проникновение минава като златна нишка отначало до поантата в стихотворението!
Поздравления, Мими!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
