4 дек. 2013 г., 15:10

Време за добро

615 0 7

Време за добро

 

В тъмната си стая виждам светъл лъч.

Кроткото ми тяло в ореол блести.

Долавям в тишината весел детски глъч.

Сънувам ли или наяве Бог ме навести?!

 

За мен попита ме, като че приседна…

Щастлива ли съм днес и вчера аз?

Напоследък виждам му се бледна…

Мъката ми иска да узнае в този час…

 

Бързам всичко да му кажа, думите редя…

Тежко ми е за децата без добра съдба,

решено мисля тях по Коледа да посетя,

душите им да стопля с вяра силна и храна!

 

Хора мили, помогнете,  вие също отидете!

Дечицата самотни са и гладни в домовете!

От сърце Ви умолявам, Господи, простете,

не мен, а тях по Коледа благословете!   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Манипулирам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Време е М! Поздрав за прекрасния стих!
  • Ами да, приемните семейства са далеч по-добрата алтернатива.Държавата работи в тази посока, но докато това стане факт бая години ще минат и цяло едно поколение ще е обречено...като предишните няколко десетки...
  • Ама защо трябва да има домове ? По света как е ? М. подкрепям те !
  • Когато човек е щастлив, може да дарява щастие и на околните! Има моменти в живота ни, в които съзнанието ни засиява! Твоя стих и твоята кауза са едни от тях! Поздравявам те!
  • Анабел, аз дълги години мислех, че Коледа е само ден в този ден само бихме разстроили децата в неравностойно положение, вместо да ги зарадваме. Оказа се обаче, че освен Коледа в българския календар има и много други празници и ако едва 1% от населението на страната ни се сеща за тези деца, то те биха били радвани и обичани от много хора и то почти всеки месец, което става нещо като регулярност. Знаеш, че благотворителността не трябва да се афишира, а човек да я усети и почувства със сърцето си, че трябва да я стори. Ако от моето недодялано стихо поне 1 човек дари нещичко, сготви баничка или нещо съвсем дребно и си избере собствена кауза, то аз бих била на седмото небе от щастие, защото ще знам, че в този момент някой някъде яде домашна храна. Разбира се метафората, надявам се. Благодаря за подкрепата.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...