Време за добро
В тъмната си стая виждам светъл лъч.
Кроткото ми тяло в ореол блести.
Долавям в тишината весел детски глъч.
Сънувам ли или наяве Бог ме навести?!
За мен попита ме, като че приседна…
Щастлива ли съм днес и вчера аз?
Напоследък виждам му се бледна…
Мъката ми иска да узнае в този час…
Бързам всичко да му кажа, думите редя…
Тежко ми е за децата без добра съдба,
решено мисля тях по Коледа да посетя,
душите им да стопля с вяра силна и храна!
Хора мили, помогнете, вие също отидете!
Дечицата самотни са и гладни в домовете!
От сърце Ви умолявам, Господи, простете,
не мен, а тях по Коледа благословете!
© Манипулирам Всички права запазени