4.12.2013 г., 15:10

Време за добро

610 0 7

Време за добро

 

В тъмната си стая виждам светъл лъч.

Кроткото ми тяло в ореол блести.

Долавям в тишината весел детски глъч.

Сънувам ли или наяве Бог ме навести?!

 

За мен попита ме, като че приседна…

Щастлива ли съм днес и вчера аз?

Напоследък виждам му се бледна…

Мъката ми иска да узнае в този час…

 

Бързам всичко да му кажа, думите редя…

Тежко ми е за децата без добра съдба,

решено мисля тях по Коледа да посетя,

душите им да стопля с вяра силна и храна!

 

Хора мили, помогнете,  вие също отидете!

Дечицата самотни са и гладни в домовете!

От сърце Ви умолявам, Господи, простете,

не мен, а тях по Коледа благословете!   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манипулирам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Време е М! Поздрав за прекрасния стих!
  • Ами да, приемните семейства са далеч по-добрата алтернатива.Държавата работи в тази посока, но докато това стане факт бая години ще минат и цяло едно поколение ще е обречено...като предишните няколко десетки...
  • Ама защо трябва да има домове ? По света как е ? М. подкрепям те !
  • Когато човек е щастлив, може да дарява щастие и на околните! Има моменти в живота ни, в които съзнанието ни засиява! Твоя стих и твоята кауза са едни от тях! Поздравявам те!
  • Анабел, аз дълги години мислех, че Коледа е само ден в този ден само бихме разстроили децата в неравностойно положение, вместо да ги зарадваме. Оказа се обаче, че освен Коледа в българския календар има и много други празници и ако едва 1% от населението на страната ни се сеща за тези деца, то те биха били радвани и обичани от много хора и то почти всеки месец, което става нещо като регулярност. Знаеш, че благотворителността не трябва да се афишира, а човек да я усети и почувства със сърцето си, че трябва да я стори. Ако от моето недодялано стихо поне 1 човек дари нещичко, сготви баничка или нещо съвсем дребно и си избере собствена кауза, то аз бих била на седмото небе от щастие, защото ще знам, че в този момент някой някъде яде домашна храна. Разбира се метафората, надявам се. Благодаря за подкрепата.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...