2 июн. 2016 г., 02:13  

...Време за любов...

520 1 5

 

...Време за любов...

 

 

Часът на любовта,

има цвят на люляк,

заключил в себе си

послания заспали,

които се събуждат

само и единствено,

отнесени и опиянени

от аромата на отдаването...-

който предава душата ти

и приютява тялото ми,

и който провокира в нас

лудото желание и нужда

да увековечим времето...

И когато любовта

реши да ни секне дъха,

да настъпи живота ни,

да влезе в сърцето ни,

да заседне в гърлото ни,

просто утихваме загубени,

за да чуем хилядите песни-

мелодии на душата...,

за да изпитаме

истински живота...,

за да открием щастието

и себе си...

И днес в този миг

от твоята топлина 

съм обвита

и чувствам се 

като пеперуда,

която излиза

от пашкула си

и светлината я заслепява...

Чувствам, че съм минала

през смъртта и през ада

и дори да се случи отново

не изпитвам страх, защото

знам какво е живот

и какво е любов-

чувството човек

да се прероди...

и днес както винаги

е време за любов...

Любов, която мълчи,

и която вика,

любов, която в плача си

се радва...,

любов, която побеждава

разстоянието и времето...,

която създава и означава

всичко,

любов, която 

със всяка крачка

оставя следата си

и цветя навсякъде...!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...