...Време за любов...
Часът на любовта,
има цвят на люляк,
заключил в себе си
послания заспали,
които се събуждат
само и единствено,
отнесени и опиянени
от аромата на отдаването...-
който предава душата ти
и приютява тялото ми,
и който провокира в нас
лудото желание и нужда
да увековечим времето...
И когато любовта
реши да ни секне дъха,
да настъпи живота ни,
да влезе в сърцето ни,
да заседне в гърлото ни,
просто утихваме загубени,
за да чуем хилядите песни-
мелодии на душата...,
за да изпитаме
истински живота...,
за да открием щастието
и себе си...
И днес в този миг
от твоята топлина
съм обвита
и чувствам се
като пеперуда,
която излиза
от пашкула си
и светлината я заслепява...
Чувствам, че съм минала
през смъртта и през ада
и дори да се случи отново
не изпитвам страх, защото
знам какво е живот
и какво е любов-
чувството човек
да се прероди...
и днес както винаги
е време за любов...
Любов, която мълчи,
и която вика,
любов, която в плача си
се радва...,
любов, която побеждава
разстоянието и времето...,
която създава и означава
всичко,
любов, която
със всяка крачка
оставя следата си
и цветя навсякъде...!
© Лили Вълчева Всички права запазени