23 янв. 2024 г., 18:09

Време за мълчание

816 6 11

Тихо, тихо, много тихо!
Не докосвай тишината,
тя е девствена, лъчиста.
Там лекува се душата.
Всички рани, всички грешки,
слабост, болка и обида
в малки капчици горещи
мълчаливо си отиват.
И небето слиза ниско
да целуне тишината,
после станало въздишка
се издига в Небесата

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© любимка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красота!
  • Хубаво е.
  • Чудя се, как може да има толкова дребни душици в този сайт?!!! "Харесва ми, но не е на моята поетична висота!"
    Щом усетят талант и духовна чистота се появят, за да се изплюят. Тъжно и отвратително е, но щом си изпълзял от калта, друго не очаквам. В калта няма поезия, нито чистота. Дано някога се спре с тези анонимни "оценители"!
  • Лирична красота.
    Поздравявам те.
  • Щураче, явно си изпаднала в много мило настроение, когато си писала това.
    За пролетта ли си мечтала? Аз лично изпадам в такова настроение,
    когато си мисля за сладкото в килера. Но това не е важно.
    Както винаги, красив, издържан и ритмичен стих. Красота !
    Поздрави за творбата !

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....