23.01.2024 г., 18:09 ч.

Време за мълчание 

  Поезия
404 6 11

Тихо, тихо, много тихо!
Не докосвай тишината,
тя е девствена, лъчиста.
Там лекува се душата.
Всички рани, всички грешки,
слабост, болка и обида
в малки капчици горещи
мълчаливо си отиват.
И небето слиза ниско
да целуне тишината,
после станало въздишка
се издига в Небесата

© любимка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красота!
  • Хубаво е.
  • Чудя се, как може да има толкова дребни душици в този сайт?!!! "Харесва ми, но не е на моята поетична висота!"
    Щом усетят талант и духовна чистота се появят, за да се изплюят. Тъжно и отвратително е, но щом си изпълзял от калта, друго не очаквам. В калта няма поезия, нито чистота. Дано някога се спре с тези анонимни "оценители"!
  • Лирична красота.
    Поздравявам те.
  • Щураче, явно си изпаднала в много мило настроение, когато си писала това.
    За пролетта ли си мечтала? Аз лично изпадам в такова настроение,
    когато си мисля за сладкото в килера. Но това не е важно.
    Както винаги, красив, издържан и ритмичен стих. Красота !
    Поздрави за творбата !
  • Леко, леко, много леко
    се понася в Небесата,
    тази тихичка въздишка
    вечен полет на душата.
  • В тишина душата се лекува и се прави равносметка. Поздрав за написаното, Щураче!
  • Красиво, нежно и ефирно!
  • Поредното поетично бисерче! Поздравления, Дари!
  • Въздушно - красиво!💖
  • Такава нежнотийка си написала
Предложения
: ??:??