23.01.2024 г., 18:09

Време за мълчание

801 6 11

Тихо, тихо, много тихо!
Не докосвай тишината,
тя е девствена, лъчиста.
Там лекува се душата.
Всички рани, всички грешки,
слабост, болка и обида
в малки капчици горещи
мълчаливо си отиват.
И небето слиза ниско
да целуне тишината,
после станало въздишка
се издига в Небесата

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красота!
  • Хубаво е.
  • Чудя се, как може да има толкова дребни душици в този сайт?!!! "Харесва ми, но не е на моята поетична висота!"
    Щом усетят талант и духовна чистота се появят, за да се изплюят. Тъжно и отвратително е, но щом си изпълзял от калта, друго не очаквам. В калта няма поезия, нито чистота. Дано някога се спре с тези анонимни "оценители"!
  • Лирична красота.
    Поздравявам те.
  • Щураче, явно си изпаднала в много мило настроение, когато си писала това.
    За пролетта ли си мечтала? Аз лично изпадам в такова настроение,
    когато си мисля за сладкото в килера. Но това не е важно.
    Както винаги, красив, издържан и ритмичен стих. Красота !
    Поздрави за творбата !

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...