Jan 23, 2024, 6:09 PM

Време за мълчание

  Poetry
829 6 11

Тихо, тихо, много тихо!
Не докосвай тишината,
тя е девствена, лъчиста.
Там лекува се душата.
Всички рани, всички грешки,
слабост, болка и обида
в малки капчици горещи
мълчаливо си отиват.
И небето слиза ниско
да целуне тишината,
после станало въздишка
се издига в Небесата

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© любимка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красота!
  • Хубаво е.
  • Чудя се, как може да има толкова дребни душици в този сайт?!!! "Харесва ми, но не е на моята поетична висота!"
    Щом усетят талант и духовна чистота се появят, за да се изплюят. Тъжно и отвратително е, но щом си изпълзял от калта, друго не очаквам. В калта няма поезия, нито чистота. Дано някога се спре с тези анонимни "оценители"!
  • Лирична красота.
    Поздравявам те.
  • Щураче, явно си изпаднала в много мило настроение, когато си писала това.
    За пролетта ли си мечтала? Аз лично изпадам в такова настроение,
    когато си мисля за сладкото в килера. Но това не е важно.
    Както винаги, красив, издържан и ритмичен стих. Красота !
    Поздрави за творбата !

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...