Jan 23, 2024, 6:09 PM

Време за мълчание

  Poetry
805 6 11

Тихо, тихо, много тихо!
Не докосвай тишината,
тя е девствена, лъчиста.
Там лекува се душата.
Всички рани, всички грешки,
слабост, болка и обида
в малки капчици горещи
мълчаливо си отиват.
И небето слиза ниско
да целуне тишината,
после станало въздишка
се издига в Небесата

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© любимка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красота!
  • Хубаво е.
  • Чудя се, как може да има толкова дребни душици в този сайт?!!! "Харесва ми, но не е на моята поетична висота!"
    Щом усетят талант и духовна чистота се появят, за да се изплюят. Тъжно и отвратително е, но щом си изпълзял от калта, друго не очаквам. В калта няма поезия, нито чистота. Дано някога се спре с тези анонимни "оценители"!
  • Лирична красота.
    Поздравявам те.
  • Щураче, явно си изпаднала в много мило настроение, когато си писала това.
    За пролетта ли си мечтала? Аз лично изпадам в такова настроение,
    когато си мисля за сладкото в килера. Но това не е важно.
    Както винаги, красив, издържан и ритмичен стих. Красота !
    Поздрави за творбата !

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...