25 апр. 2015 г., 20:48  

Време за равносметка

448 0 0

 

ВРЕМЕ ЗА РАВНОСМЕТКА

 

Стоя със спомените си и разсъждавам.

И виждам, че сега съм променен. 

Усещам, че с науките си изоставам

и част от новостите са далеч от мен.

 

Аз тръгнах в Пловдив, с Павловски експеременти,

и с модния тогава рефлекторен свят,

но се оказа, че това само „менти”...

На лъженауката това е брат роден брат!

 

Напрягах се над таблици и лъже постулати,

които пълнеха главата ми до край.

И щом се срещнах с първите си пациенти,

разбрах, че съм градил несъществуващ Рай.

 

И трябваше да търся злато под земята,

 и да се ровя и прочитам други писмена,

да търся, да намеря истината свята,

не там където съм я търсил до сега...

 

Но дойде време с болестите аз да скъсам,

да тръгна слепешком във Спорта да вървя,

и тука трябваше на части да се късам,

и новите задачи сам  аз да разреша!

 

Но и  днес на „попрището ми, не във средата”,

със едно старо хоби заобщувах аз.

О, цял живот държах подострено перото

и чаках в него, просто да нахълтам аз!

 

И днес когато съм  притиснат до стената,

и се опитвам просто сметка да си дам,

дали почтено водих битки със Съдбата,

дали се справих с най-важното, не знам?!

14.10.2014г.Дрягайново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...