Време за равносметка
ВРЕМЕ ЗА РАВНОСМЕТКА
Стоя със спомените си и разсъждавам.
И виждам, че сега съм променен.
Усещам, че с науките си изоставам
и част от новостите са далеч от мен.
Аз тръгнах в Пловдив, с Павловски експеременти,
и с модния тогава рефлекторен свят,
но се оказа, че това само „менти”...
На лъженауката това е брат роден брат!
Напрягах се над таблици и лъже постулати,
които пълнеха главата ми до край.
И щом се срещнах с първите си пациенти,
разбрах, че съм градил несъществуващ Рай.
И трябваше да търся злато под земята,
и да се ровя и прочитам други писмена,
да търся, да намеря истината свята,
не там където съм я търсил до сега...
Но дойде време с болестите аз да скъсам,
да тръгна слепешком във Спорта да вървя,
и тука трябваше на части да се късам,
и новите задачи сам аз да разреша!
Но и днес на „попрището ми, не във средата”,
със едно старо хоби заобщувах аз.
О, цял живот държах подострено перото
и чаках в него, просто да нахълтам аз!
И днес когато съм притиснат до стената,
и се опитвам просто сметка да си дам,
дали почтено водих битки със Съдбата,
дали се справих с най-важното, не знам?!
14.10.2014г.Дрягайново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
