ВРЕМЕ ЗА РАВНОСМЕТКА

Стоя със спомените си и разсъждавам.

И виждам, че сега съм променен. 

Усещам, че с науките си изоставам

и част от новостите са далеч от мен.

Аз тръгнах в Пловдив, с Павловски експеременти,

и с модния тогава рефлекторен свят,

но се оказа, че това само „менти”...

На лъженауката това е брат роден брат!

Напрягах се над таблици и лъже постулати,

които пълнеха главата ми до край.

И щом се срещнах с първите си пациенти,

разбрах, че съм градил несъществуващ Рай.

И трябваше да търся злато под земята,

 и да се ровя и прочитам други писмена,

да търся, да намеря истината свята,

не там където съм я търсил до сега...

Но дойде време с болестите аз да скъсам,

да тръгна слепешком във Спорта да вървя,

и тука трябваше на части да се късам,

и новите задачи сам  аз да разреша!

Но и  днес на „попрището ми, не във средата”,

със едно старо хоби заобщувах аз.

О, цял живот държах подострено перото

и чаках в него, просто да нахълтам аз!

И днес когато съм  притиснат до стената,

и се опитвам просто сметка да си дам,

дали почтено водих битки със Съдбата,

дали се справих с най-важното, не знам?!

14.10.2014г.Дрягайново