svetletyy (Светослава Йорданова)
34 25
24 авг. 2008 г., 22:20

Времена 

  Поэзия » Другая
685 0 2
Безмълвна аз стоя сега,
очите ми леят сълза след сълза...

Мисля си за разни времена..
За приятелството, любовта...

Колко грешки човек допуска заслепен
и един ден обръщайки се,
времето да върне иска му се...

Ала приятелството нейде се изгубило
и отишла си е любовта...

Времето погубило ги е,
отвело ги е при смъртта...

© Светослава Йорданова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • много ми харесва
    Колко грешки човек допуска заслепен
    и един ден обръщайки се,
    времето да върне иска му се...
  • Понякога,когато нещо умира , се ражда и нещо ново! Поздравчта страхотен стих
Предложения
: ??:??