24 авг. 2008 г., 22:20

Времена

Поэзия » Другая

998 0 2

Безмълвна аз стоя сега,
очите ми леят сълза след сълза...

Мисля си за разни времена..
За приятелството, любовта...

Колко грешки човек допуска заслепен
и един ден обръщайки се,
времето да върне иска му се...

Ала приятелството нейде се изгубило
и отишла си е любовта...

Времето погубило ги е,
отвело ги е при смъртта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Карамелка (Ваня)

много ми харесва
Колко грешки човек допуска заслепен
и един ден обръщайки се,
времето да върне иска му се...

2008-09-03T14:57:39+03:00
teddka_90 (Теди Георгиева)

Понякога,когато нещо умира , се ражда и нещо ново! Поздравчта страхотен стих

2008-09-02T20:11:21+03:00