Времена
Безмълвна аз стоя сега,
очите ми леят сълза след сълза...
Мисля си за разни времена..
За приятелството, любовта...
Колко грешки човек допуска заслепен
и един ден обръщайки се,
времето да върне иска му се...
Ала приятелството нейде се изгубило
и отишла си е любовта...
Времето погубило ги е,
отвело ги е при смъртта...
очите ми леят сълза след сълза...
Мисля си за разни времена..
За приятелството, любовта...
Колко грешки човек допуска заслепен
и един ден обръщайки се,
времето да върне иска му се...
Ала приятелството нейде се изгубило
и отишла си е любовта...
Времето погубило ги е,
отвело ги е при смъртта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослава Йорданова Всички права запазени
Поздравчта страхотен стих 