svetletyy (Светослава Йорданова)
34 25
Aug 24, 2008, 10:20 PM

Времена 

  Poetry » Other
686 0 2
Безмълвна аз стоя сега,
очите ми леят сълза след сълза...

Мисля си за разни времена..
За приятелството, любовта...

Колко грешки човек допуска заслепен
и един ден обръщайки се,
времето да върне иска му се...

Ала приятелството нейде се изгубило
и отишла си е любовта...

Времето погубило ги е,
отвело ги е при смъртта...

© Светослава Йорданова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • много ми харесва
    Колко грешки човек допуска заслепен
    и един ден обръщайки се,
    времето да върне иска му се...
  • Понякога,когато нещо умира , се ражда и нещо ново! Поздравчта страхотен стих
Random works
: ??:??