15 февр. 2025 г., 08:03

Времето

611 6 9

Времето на никой не прощава,
краде си мигове от нашия живот,
когато ни е тъжно - изостава,
щастливи ли сме бяга във галоп.

И винаги за нещичко не стига,
- Почакай! - казвам. Ала то лети
и вярваме че времето пред нас е,
но няма го, изчезва без следи.

Живота ни е само миг пред Бога,
след нас остава само пепелта,
единственото нещо неподвластно
на времето... това е Любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мом Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ромашка, Anabell, благодаря Ви, че отделихте от Времето си да прочетете моя стих. Пожелавам ви вдъхновение и лабов.
  • Дай Боже да повярва всеки в такава любов.. Неподвластна на времето.. И да я срещне. На земята обикновено виждаме точно обратното. Колко малък е срока на годност на всичко..
  • Много ми хареса! С пожелания за повече време за неподвластната на времето! Като пясък времето изтича между пръстите ни, нека сред песъчинките да има повече бисерчета!
  • Благодаря на всички, че се спряхте на моето стихотворение. Желая Ви вдъхновение!
  • Поздравявам те!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...