15.02.2025 г., 8:03

Времето

597 6 9

Времето на никой не прощава,
краде си мигове от нашия живот,
когато ни е тъжно - изостава,
щастливи ли сме бяга във галоп.

И винаги за нещичко не стига,
- Почакай! - казвам. Ала то лети
и вярваме че времето пред нас е,
но няма го, изчезва без следи.

Живота ни е само миг пред Бога,
след нас остава само пепелта,
единственото нещо неподвластно
на времето... това е Любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мом Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ромашка, Anabell, благодаря Ви, че отделихте от Времето си да прочетете моя стих. Пожелавам ви вдъхновение и лабов.
  • Дай Боже да повярва всеки в такава любов.. Неподвластна на времето.. И да я срещне. На земята обикновено виждаме точно обратното. Колко малък е срока на годност на всичко..
  • Много ми хареса! С пожелания за повече време за неподвластната на времето! Като пясък времето изтича между пръстите ни, нека сред песъчинките да има повече бисерчета!
  • Благодаря на всички, че се спряхте на моето стихотворение. Желая Ви вдъхновение!
  • Поздравявам те!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...