Времето
запя своята бунтовна песен.
Пърхаше с крилете си и се
стрелна като бягаща кошута.
Времето...
времето те довя в душата ми,
като лъвица отхапа сърцето
и преподрежда разпилените ми
мисли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.