В сърцето на безмълвната Вселена,
обвито с наметалото на мрака,
стаява се пулсиращото време,
глава отпуска, скрива се и чака.
В пределите на хора и машини
достатъчно препуска, а до края,
преди в небитието да премине,
човек за него нищичко не знае.
Часовниците, сякаш полудели,
броят минути, мигове-години
и всички ние - роби онемели,
треперим, че светът ще ни подмине. ...