Самодива (Вики)
535 5961
19.01.2011 г., 19:53 ч.

Времето 

  Поезия
768 0 8

В сърцето на безмълвната Вселена,
обвито с наметалото на мрака,
стаява се пулсиращото време,
глава отпуска, скрива се и чака.

В пределите на хора и машини
достатъчно препуска, а до края,
преди в небитието да премине,
човек за него нищичко не знае.

Часовниците, сякаш полудели,
броят минути, мигове-години
и всички ние - роби онемели,
треперим, че светът ще ни подмине.

И всеки ден стрелките все по-бързо
въртят се - подлудяващо творение...
Дали приканват силните към дързост,
пък слабите - към кроткост и търпение?

А времето... дори не подозира
за тези механизми - зли и луди.
То чака, скрито нейде сред Всемира,
човешкото у теб да се събуди.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??