19.01.2011 г., 19:53

Времето

917 0 8

В сърцето на безмълвната Вселена,
обвито с наметалото на мрака,
стаява се пулсиращото време,
глава отпуска, скрива се и чака.

В пределите на хора и машини
достатъчно препуска, а до края,
преди в небитието да премине,
човек за него нищичко не знае.

Часовниците, сякаш полудели,
броят минути, мигове-години
и всички ние - роби онемели,
треперим, че светът ще ни подмине.

И всеки ден стрелките все по-бързо
въртят се - подлудяващо творение...
Дали приканват силните към дързост,
пък слабите - към кроткост и търпение?

А времето... дори не подозира
за тези механизми - зли и луди.
То чака, скрито нейде сред Всемира,
човешкото у теб да се събуди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • +++++++++
  • "В сърцето на безмълвната Вселена,
    обвито с наметалото на мрака,
    стаява се пулсиращото време,
    глава отпуска, скрива се и чака."
    Разкошен образен свят!Поздравления, Вики!
  • Вики, аз се моля лудналият свят някак да ме подмине, но той не ще! А времето е скрито в мен някъде, и аз в него ... И упорито се търсим в пространството.
    Браво на теб за вселенския поглед в дълбокото!
  • Дано у повече хора се събуди човешкото...Поздрав!!!
  • Добра ритмика, интересна тема,хубав край да го "опакова" като краен продукт
    Поздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...