5 февр. 2017 г., 18:54

Времето

550 0 0

Времето


Някак бързо си отиват дните.. 
минута, час и ето друг.
Някак ми се струва малко,
твърде бързо идва лято, после студ.

 

Нима не може да почака времето?
Нали няма граници.. защо не спре за миг?
И насладим се по-дълго на момента, който после ще остане спомен, снимка, стих?

 

Твърде бързо е течението на реката,
нея скали не могат да я спрат.
Както времето върви си,

въпреки опитите да го задържим всеки път.

 

Но трябва да се учим да живеем,
да се борим и вървим напред.
Тогава всеки миг си заслужава,
дори и времето да няма желание да спре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивета Живкова Все права защищены

Стихове за моментите в живота, които минават, а ние не оценяваме..,

За времето, което изпускаме и оставяме да изтече, без да обръщаме внимание..

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...