10 июл. 2012 г., 13:57

Времето е живо 

  Поэзия » Другая
684 0 1

Вятърът отново се пробуди

и от запад литна над света,

па задумка барабани луди

от зората бледа чак до вечерта.

 

Облакът на север се изтяга,

сгушен в синьото небе;

бързо по земята бяга

или каца на едно кубе.

 

Времето отново се повтаря,

младостта обаче вехне -

сутрин да е млада, а пък вечер - стара -

вечна орис над душата тегне.

© Златко Тошков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??