Времето е живо

10.07.2012 г., 13:57 ч.

Поезия » Друга

690 0 1

Вятърът отново се пробуди

и от запад литна над света,

па задумка барабани луди

от зората бледа чак до вечерта.

Облакът на север се изтяга,

сгушен в синьото небе;

бързо по земята бяга

или каца на едно кубе.

Времето отново се повтаря,

младостта обаче вехне -

сутрин да е млада, а пък вечер - стара -

вечна орис над душата тегне.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

galipolia (Галина Георгиева)

2012-10-19T14:25:09+03:00

А да го смениш това lonelyman