Jul 10, 2012, 1:57 PM

Времето е живо 

  Poetry » Other
683 0 1

Вятърът отново се пробуди

и от запад литна над света,

па задумка барабани луди

от зората бледа чак до вечерта.

 

Облакът на север се изтяга,

сгушен в синьото небе;

бързо по земята бяга

или каца на едно кубе.

 

Времето отново се повтаря,

младостта обаче вехне -

сутрин да е млада, а пък вечер - стара -

вечна орис над душата тегне.

© Златко Тошков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??