Времето и аз
Проклето да е миналото време,
как неусетно някак си изтече.
От мен успя то спомени да вземе,
които са достатъчно далече.
В сегашното безпаметно се скитам.
Отсреща без причина не пресичам.
Допитвам се за всичко със звездите,
че светлия им шепот най-обичам.
Мен бъдещето винаги ме стряска.
Далеч напред не искам да поглеждам.
Добрата дума и моментна ласка
подхранват във сегашното надежда.
Със слънчева усмивка все се будя
и искам всеки ден да е вълшебен.
Самият аз, да бъда днешно чудо,
осмислил всеки миг като последен.
Усмивка и надежда в мен не крия,
че има ли прикритост, е илюзия.
Смисълът във цялата магия -
звездите да усетим като музика.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
