29.10.2009 г., 15:40

Времето и аз

624 0 7

Проклето да е миналото време,
как неусетно някак си изтече.
От мен успя то спомени да вземе,
които са достатъчно далече.

В сегашното безпаметно се скитам.
Отсреща без причина не пресичам.
Допитвам се за всичко със звездите,
че светлия им шепот най-обичам.

Мен бъдещето винаги ме стряска.
Далеч напред не искам да поглеждам.
Добрата дума и моментна ласка
подхранват във сегашното надежда.

Със слънчева усмивка все се будя
и искам всеки ден да е вълшебен.
Самият аз, да бъда днешно чудо,
осмислил всеки миг като последен.

Усмивка и надежда в мен не крия,
че има ли прикритост, е илюзия.
Смисълът във цялата магия -
 звездите да усетим като музика.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...