13 окт. 2006 г., 15:27

Времето и ние

1K 0 2

  Времето и ние

 

Не ме изпреварвай време,

докато съм жив поне

не ми слагай това бреме,

да те гоня,нямам коне.

 

Дай ми малко, време,

да бъдем рамо до рамо,

да възседна твоето стреме,

да препускаме двамата само.

 

Бягаш от мене време,

бягаш от всички нас,

и накрая уморени ще спреме,

да отдъхнем в последния час.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Вангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това съм го пропуснала, а е толкова мелодично и истинско.

    Поздрав и усмивка.
  • Все се гоним със времето - тичаме,
    с бързи стъпки - не ходим - летим,
    запъхтени, без дъх, но не спираме,
    ала все не можем да го уловим!

    Поздрав за стиха, хареса ми!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...