Времето и ние
Не ме изпреварвай време,
докато съм жив поне
не ми слагай това бреме,
да те гоня,нямам коне.
Дай ми малко, време,
да бъдем рамо до рамо,
да възседна твоето стреме,
да препускаме двамата само.
Бягаш от мене време,
бягаш от всички нас,
и накрая уморени ще спреме,
да отдъхнем в последния час.
© Стефан Вангелов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
