13.10.2006 г., 15:27 ч.

Времето и ние 

  Поезия
708 0 2

  Времето и ние

 

Не ме изпреварвай време,

докато съм жив поне

не ми слагай това бреме,

да те гоня,нямам коне.

 

Дай ми малко, време,

да бъдем рамо до рамо,

да възседна твоето стреме,

да препускаме двамата само.

 

Бягаш от мене време,

бягаш от всички нас,

и накрая уморени ще спреме,

да отдъхнем в последния час.

© Стефан Вангелов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това съм го пропуснала, а е толкова мелодично и истинско.

    Поздрав и усмивка.
  • Все се гоним със времето - тичаме,
    с бързи стъпки - не ходим - летим,
    запъхтени, без дъх, но не спираме,
    ала все не можем да го уловим!

    Поздрав за стиха, хареса ми!
Предложения
: ??:??