30 окт. 2018 г., 08:49

Времето минава

687 0 1

Минават всичките неща минават

Само думите и делата ни остават

Но бездушието вечно ще тежи

На тези хора без души

 

Усмихват се говорят ни брътвежи

А някой даже ни се ежи

Без да има най малката представа

Колко малко още му остава

 

И въпреки “Голямата любов“

На народа  който е готов

Да ги прокуди от България навеки

И да им покаже  колко са нелепи

Остават си напук на власт

И даже вкарват още страст

С наглостта си прекаляват

И даже още се надяват

Да им дадем отново власт

А те да дуят ни със сласт

И поискаме ли им обяснение

Да ни лъжат дори без притеснение

 

Но на робството се вижда края

И с тези думи аз не си играя

Човекът вече се променя

И мисленето се изменя

 

Децата вече са големи

Започват да градят промени

Така че вярвайте на тез деца

Защото те ще променят света

 

Сега помнете тези думи

Защото те ще са като куршуми

Започна броенето обратно

За България ще е повратно

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...