30.10.2018 г., 8:49

Времето минава

685 0 1

Минават всичките неща минават

Само думите и делата ни остават

Но бездушието вечно ще тежи

На тези хора без души

 

Усмихват се говорят ни брътвежи

А някой даже ни се ежи

Без да има най малката представа

Колко малко още му остава

 

И въпреки “Голямата любов“

На народа  който е готов

Да ги прокуди от България навеки

И да им покаже  колко са нелепи

Остават си напук на власт

И даже вкарват още страст

С наглостта си прекаляват

И даже още се надяват

Да им дадем отново власт

А те да дуят ни със сласт

И поискаме ли им обяснение

Да ни лъжат дори без притеснение

 

Но на робството се вижда края

И с тези думи аз не си играя

Човекът вече се променя

И мисленето се изменя

 

Децата вече са големи

Започват да градят промени

Така че вярвайте на тез деца

Защото те ще променят света

 

Сега помнете тези думи

Защото те ще са като куршуми

Започна броенето обратно

За България ще е повратно

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...