Oct 30, 2018, 8:49 AM

Времето минава

  Poetry » Civic
686 0 1

Минават всичките неща минават

Само думите и делата ни остават

Но бездушието вечно ще тежи

На тези хора без души

 

Усмихват се говорят ни брътвежи

А някой даже ни се ежи

Без да има най малката представа

Колко малко още му остава

 

И въпреки “Голямата любов“

На народа  който е готов

Да ги прокуди от България навеки

И да им покаже  колко са нелепи

Остават си напук на власт

И даже вкарват още страст

С наглостта си прекаляват

И даже още се надяват

Да им дадем отново власт

А те да дуят ни със сласт

И поискаме ли им обяснение

Да ни лъжат дори без притеснение

 

Но на робството се вижда края

И с тези думи аз не си играя

Човекът вече се променя

И мисленето се изменя

 

Децата вече са големи

Започват да градят промени

Така че вярвайте на тез деца

Защото те ще променят света

 

Сега помнете тези думи

Защото те ще са като куршуми

Започна броенето обратно

За България ще е повратно

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Hristov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...