Времето на първия позор
Със времето на първия позор,
аз изхабих се вече,
остарях...
Сто години съм,
не виждате ли!
Грях!!
Неуспешни ли са те
или смислено живях?
Уморих се......
от съждения, преценки и надзор.
Досаднице-Амбиция, поспри!
С мечти избий страха ми,
душевна ласка сътвори!
Прегърни......
нещастието на позора ми!
...и забрави...
ЧАР......24.09.06
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чавдар Кунчев Все права защищены